Египет - страната на фараоните

Египет е една от най- посещавани дестинации в континента Африка. Там се намират едни от най- красивите забележителности в света. Страната притежава вековна история, като съществуването ѝ е започнало от преди 5000 години. Населението е предимно съсредоточено покрай течението на река Нил. Останки от Древен Египет, превзети от пясъците на пустинята и времето, са предмет на археологически разкопки. Най-известни са трите пирамиди в Гиза, Сфинксът, гробниците в Долината на царете, храмовете в Карнак и Луксор, статуите в Абу Симбел. Папирусът – един от материалите, които древните египтяни първи са усвоили и използвали, крие тайните на тази древна цивилизация.

Кайро

Столицата на Египет – Кайро е най-големият град не само в държавата, но и в целия континент Африка, заемащ 15 място по големина в света. Определян е за метрополис в Близкия Изток и Арабския свят. Свързан е с историческото наследство на Древен Египет, като в близост до него са разположени Пирамидите в Гиза и древният град Мемфис. Разположен край Делтата на Нил, съвременният Кайро е създаден през 969 година от династията на Фатимидите, но на мястото на града са запазени останки от предишни периоди. В продължение на столетия Кайро е център на политическия и културния живот в региона и е известен с прозвището „Градът на хилядата минарета“, заради множеството паметници на ислямската архитектура. Градът е средище на най-старата и най-мащабна филмова и музикална индустрия в Арабския свят и седалище на второто най-старо висше училище в света, университета „Ал-Азхар“.

Пирамидите в Гиза

Това са група древноегипетски пирамидални гробници, разположени на платото Гиза в Египет, на западния бряг на река Нил. Основното предназначение на египетските пирамиди е съхранението на останките на починали фараони. Разположени са на 9 километра от град Гиза и на 25 километра югозападно от Кайро. Групата археологически паметници включва трите големи пирамиди – Хеопсовата пирамида, Пирамидата на Хефрен и Пирамидата на Микерин – както и няколко по-малки пирамиди, разположени в близост до тях. Те са най-старият и единственият запазен до днес паметник от 7-те чудеса на Античния свят. Пирамидите са част от Некропола в Гиза, комплексен археологически обект, включващ още Големия сфинкс, останки от древно селище, обслужвало комплекса, както и множество по-малки религиозни и погребални паметници. През 1979 година целият некропол е обявен от ЮНЕСКО за част от световното наследство.

Сфинксът в Гиза

Сфинксът е изображение на легнал лъв с човешка глава, първоначално създаден от египтяните от Старото царство. Той символизирал фараона на Древен Египет като въплъщение на бога на слънцето, затова гледа на изток. Фигурата на Сфинкса датира от 2500 пр.н.е., с човешко лице, широко шест метра, издялан от варовик. Според класическата египтология изображението е на Хефрен - син на Хеопс. Но през 2004 г. френският археолог от български произход Васил Добрев предлага нова теория съгласно която Големият сфинкс в Гиза е построен от фараона Джедафра в чест на баща си Хеопс. Тази теория вече се споделя от редица египтолози в света.

Александрия

Александрия е най-голямото морско пристанище и втори по големина град в Египет, административен център на мухафаза Александрия. Разположен е на Средиземно море между езерото Мареотис и остров Фарос, с население от около 4,1 млн. души. Александрия е проектирана от Дейнократ, който придружавал Александър Велики още от Тракия. След като Александър завладява Египет, той харесва естествено защитеното пристанище близо до остров Фарос и се разпорежда там да се построи град. През годините Александрия преживява както бурен разцвет, така и бедствия. През 619 година бива опустошаван от персите, разрушавани са редица храмове и паметници, унищожаван е и Еврейския квартал по заповед на патриарх Кирил. На 26 септември 642 г. арабите превземат Александрия. Египет  престава да бъде част от Византийската империя и значението на Александрия, като пристанище, намалява. През 1517 г. Александрия е завладяна от османците.

Луксор

Луксор е разположен на източния бряг на река Нил на мястото на Тива, столица на Древен Египет в периода на Средното и Новото царства. Населението на града е около 376 хил. жители, като предимно е обитаван от египтяни и много малък процент копти. Градът е богат на забележителности, които могат да бъдат посетени туристи . Често е наричан „най-големият музей под открито небе“, заради многото останки от древността.

Храмът Карнак

Карнак е село в Горен Египет край Луксор. Известно е със своите древно-египетски останки. Това е най-голямото религиозно средище в Древен Египет, което се състои от многобройни паметници, разпределени в 3 групи сгради, всяка оградена от стена. Зад входа, отбелязан с монументален портал, се откриват големият двор, а зад него хипостилната зала. Следва гранитното светилище, обиталище на бога. Именно там се провеждат церемониите. Там се пази лодката, която служи за пренасяне на божеството по време на шествията. Храмът е свързан с кей на брега на канала, захранван с водите на р. Нил чрез алея, по дължината на която са разположени сфинксове с овнешки глави. По-нататък се простира голямото свещено езеро, където по време на празниците са разхожда на лодка статуята на бога. Зад стените на Амон се издига също храмът на Хонсу, син на Амон. Стените на Мут обграждат многобройни храмове, сред които и този на Мут, съпруга на Амон.

Долината на царете

На западният бряг на река Нил, на 630 километра югоизточно от столицата Кайро, се намира известната Долина на царете. От хилядолетия там се помещават телата на фараоните, както и техните гробници, които са от времето на Новото царство – от Осемнадесета до Двадесета династия. В Долината на царете са погребани и някои видни благородници, както и жените и децата както на фараоните, така и на благородниците. По време на царуването на Рамзес I започва изграждането на Долината на цариците, но въпреки това някои царици все още продължават да бъдат погребвани заедно със съпрузите си. Разбира се мястото за гробниците не е избрано случайно – високите и непроходими на пръв поглед скали, са естествено направена бариера, която служи за отблъскването на неканени гости и натрапници. Любопитен факт е, че според древноегипетската митология на един от върховете, който гледа към Долината, живее богинята -покровителка на царете - Меритсегер. След откриването на гробницата на Тутанкамон и на самата Долина през 4 ноември 1922 от Хауърд Картър, съществува легенда за „Проклятието на фараоните“.  След като целият екип на Картър загива, за период от 17 години, се смята, че проклятието на фараоните ги застигнало и допринесло за тяхната смърт. Долината е използвана от около 1539 г. пр.н.е. до 1075 г. пр.н.е. и в нея има 62 гробници, като само 25 са идентифицирани като царски.

Храмът Хатшепсут

Храмът Хатшепсут е единственият храм на жена фараон, управлявала Древен Египет. Намиращ се в Деир Ел-Бахри - комплекс от древноегипетски гробници, недалеч от града Луксор. Храмът е един от най- свършените шедьоври на тогавашната архитектура. Мистерията около храма до голяма степен е определена от самата история на владетелката, както и нейната загадъчност. Като дъщеря на Тутмос I, Хатшепсут бива омъжена за своя полубрат и наследник на трона. След смъртта на съпруга си, тя се възкачва на престола, като лишава доведения си син от това право. Тя управлява Древен Египет още 21 години - до смъртта си . По време на нейното властване, тя предприема грандиозни строежи, включително и изграждането на храма.  Съществува версии, че Хатшепсут не е починала от естествена смърт, а за това вмешателство е виновен самият Тутмос III, които нямал търпение да чака повече, за да се възкачи на трона. След смъртта на Хатшепсут, Тутмос III унищожава всичко, което напомня за нейното царуване, включително и храма ѝ. През XIX век при археологически разкопки храмът е открит и е представлявал руини, а днешният си вид дължи на полско-английски екип извършил реконструкцията му. Дълго време се е приемало, че мумията на владетелката е безвъзвратно изгубена, докато през 1903 г. е открита от Хауърд Картър и прибрана в Египетския музей в Кайро като неизвестна. Едва през 2007 г., след ДНК-анализ е доказано, че мумията е на Хатшепсут.

Абу Симбел

Абу Симбел е древноегипетски храмов комплекс в област Асуан, южен Египет. През средата на XIII век пр. Хр. Рамзес II изсича два храма, посветени на него и на съпругата му Нефертари. Храмовете са били открити през 1817 г. от египтолога Джовани Батиста Белзони, който първи влиза във вътрешността им. Комплексът се състои от два храма - малък и голям. През XX век, за период от 4 години, в храма се провеждат спасителни операции, по задание на проект от ЮНЕСКО за запазването на двата храма от създаването на изкуственото езеро Насър. Те са разглобени и преместени на плато, на 64 метра по-високо от оригиналното им местоположение. Големият храм е строен в продължение на 20 години и е посветен на боговете Амон Ра, Хор и Птах, както и на Рамзес II. Статуите са издялани в самата скала, като се е използвал естественият ѝ наклон, а височината им достига цели 20 метра, което ги прави лесно видими дори от по-голямо разстояние. Интересен факт тук е, че на 21 октомври и на 21 февруари, съответно 61 дни преди и 61 дни след зимното слънцестоене, слънчевите лъчи проникват в светилището и осветяват само три от скулптурите. Малкият храм е посветен на египетския бог Хатхор и е издигнат в чест на Нефертари, жената на Рамзес II. Това е първият в историята на Египет храм, посвещаван на царица и освен това големината на женската статуя е същата като на Рамзес, противно на обичаите статуите на жените и децата да са с много по-малки размери.

Ел Гуна

Ел Гуна е курортен град в Египет на 22 км северно от Хургада на самия бряг на Червено море. Създаден преди 17 години от амбициозен египетски бизнесмен, той превръща тази местност в атрактивен курорт.  Наричана е още Египетската Венеция, като на територия ѝ се намират 14 различни хотела - от 5 звездни до такива, които са по-малки от семеен тип. По каналите плуват малки лодки, които и придават на Ел Гуна сходството с Венеция. За да бъде запази самобитният чар на всички сгради и хотели в Ел Гуна, те са построени в класически нубийски стил: малки постройки, на не повече от два етажа с интериорни градини и прохладни коридори.

Не пропускайте възможността да се насладите на някой от дестинациите като разгледате нашата оферта