БУТАН – ПОСЛЕДНАТА „ШАНГРИ-ЛА“ НА НАШАТА ПЛАНЕТА

Бутан – едно от най- красивите места в света, но е все още много малко познато, заради дългогодишната си изолация от западния свят и глобализацията. Бутан, обаче, примамва със своите запазени традиции, необичаен бит, интересни забележителности и култура. Наричан е още страната на щастието и не случайно. В световната класация на най-щастливите държави на планетата, тази малка необикновена страна заема осмо място. Заради разположението си високо в Хималаите и сравнително малката си територия, някой го наричат още и „Азиатската Швейцария“.

Името на Bhutan произлиза от санскритската дума бху-тхан, което означава „висока земя“, а на дзонгкха (официалния език на страната) и на тибетски, е наричан Друк Юл или в превод „Страната на гърмящия дракон“. Заради спокойствието и хармонията страната е свързвана и с последния Шангри-Ла. Тази необикновена страна живее изцяло по законите на будизма, като Махаяна будизъм е основната религия тук. 2/3 от населението са будисти, като правителството изцяло подкрепя религията, подпомага и развива манастирите, храмовете, участва и в осъществяването на други будистки програми.

В страната материалното и духовно развитие вървят ръка за ръка, защото бутанци, по някакъв свой начин, са успели да запазят традициите си, съчетавайки ги с модерния свят.

Тхимпху

Тхимпху е столица, в която без съмнение ще откриете будисткия почерк. Това е най-големият град в Бутан, където, забележете, няма светофари!

Колоритна, интересна, запазила будистките традиции, столицата изобилства от забележителности. Може да се каже, че неин символ е Крепостта на Славната религия, наричана на местен език - Траши Чхое Дзонг. Това е крепост-манастир, датиращ от 13 век, който е напълно обновен и реставриран през 60-те години на двадесети век. В нея се намират кабинетите на краля и на главата на монашеството.

Друга известна забележителност е Националният мемориал Чойфен, където ще имате възможност да разгледате многобройни свещени картини и статуи.

Традиционните архитектурни паметници в Тхимпху, както и в останалата част на Бутан, са построени в стила на типичната бутанска архитектура, присъща на манастирите, dzongs, считани за едни от най-забележителните структури от крепостен тип.

Летището Паро

Това е едно от най-опасните и трудни за кацане летища в света, разположено високо в Хималаите. Намира се в тесен пролом на 2235 м височина и едва осем пилота в света са сертифицирани да кацат тук.

Полетите до и от Паро са допустими само при добри метеорологични условия и само в светлата част на денонощието от изгрев до залез. Годишно летището се използва от близо 30 000 туристи.

Статуята на Буда

Тази величествена масивна статуя на Буда се намира на върха на позлатената зала за медитация в Тхимпху. Вътре в статуята има 125,000 миниатюрни Буди. Подобно на големия Буда, тези хиляди миниатюрни буди са също позлатени и изработени от бронз.

Статуята изпълнява едно пророчество, предвидено от йогите Сонам Сангпо, което гласи че в региона ще бъде построена будистка статуя, която да "дарява благословии, мир и щастие на целия свят". Освен това статуята се споменава и от Гуру Падмамсамбава.

Бутанска Кухня

Кралство Бутан е една от най-запазените културни дестинации в света. Кухнята на Бутан е страшно разнообразна, ароматна и вълнуваща, тя бавно, но сигурно започва да придобива популярност извън територията на страната. Въпреки, че традиционната храна е малко позната извън Бутан, ако имате шанс да я опитате, тя определено би ви допаднала. Националното ястие се нарича Ema Datshi и представлява чушки чили с кашкавал. То не само се консумира всеки ден, но се сервира и почти с всяко ядене. Сушените чушки са наразяни на лентички, а приготвеното datshi е традиционен бутански кашкавал разтопен с масълце. Въпреки, че съставките са едни и същи, ще забележите, че няма две напълно еднакви Ема Датши, защото всеки готвач приготвя ястието по негов уникален начин. Някои, например, са приготвени с повече кашкавал, който се разтяга, а други са по-редки и воднисти.

Подобна разновидност на яденето е Shamu Datshi, което представлява задушени гъби поляти с разтопен кашкавал. А Kewa Datshi, пък, е още едно от ястията с кашкавал, което се прави с картофи. Бутанската кухня включва още месо от як, говеждо, пилешко и червен ориз. Също така супите и яхниите от месо, сушени зеленчуци, подправени с люти чушки и сирене са често срещано ястие по време на зимата.

Традиционен метод за хранене в Бутан, както в повечето азиатски държави, е храненето с ръце. Една от причините за това е, че традиционните съдове са направени от дърво, а приборите биха сериозно надраскали повърхността им. В повечето домове и ресторанти храната се сервира в автентични дървени съдове.

От традиционните напитки може да се насладите на ара (вино от ориз), бира, черен и млечен чай, тибетски чай.

По традиция, когато ви предложат храна, е възпитано да отвърнете с „мешу мешу“, покривайки устата си с ръце в знак на отказ, и да приемете след като ви се предложат втори или трети път.

Хората на Бутан

Казват че, хората е Бутан са едни от най-щастливите в света и има защо. Те отдавна са приели факта, че духовното и материалното вървят ръка за ръка. И една от основните причини за завидното им щастие определено е будизмът. Като основно религиозно течение, то учи хората да се чувстват спокойни и щастливи и да живеят в хармония.

Женските традиционни дрехи в Бутан се наричат кира. Донякъде те наподобяват индийското сари, а мъжкото облекло се казва гхо. Тези облекла са задължителни, тъй като през 1989 г. в Бутан се прилага строг кодекс за облеклото, като нарушителите са обект на тежки глоби. Оттогава мъжете трябвало да носят гхо, рокля с коляно, привързана в кръста, а жените - кира, облечена в глезена дреха, придружена от леко яке, наричано на местен език тего. За да се укрепи идентичността на Бутан като независима държава, законът изисква всички държавни служители от Бутан да носят националното облекло на работа и в училищата, както и в други правителствени служби, въпреки че много граждани, особено възрастни, използват традиционните дрехи и като официално облекло.

Може би, заради факта, че страната е доста изолирана от влиянието на външния свят, хората тук, независимо от своята класа и ранг, са много близки един с друг. Дали си обикновен работник или си на високопоставена позиция, това няма значение. Защото въпреки класовото разделение, хората дружат един с друг.

Националният музей на Бутан

Построен по заповед на крал Джигие Доржи Уанчуг през 1968 в град Паро, Западен Бутан, този музей помещава над 3000 произведения на бутанското изкуство. Националният музей в Бутан е сред малкото образователни институции, които интерпретират историята и културата на Бутан чрез своите експонати, провеждат симпозиуми, публикуват научни открития и съхраняват артефакти. Тук ще имате възможност да разгледате богатия асортимент артефакти от цялата страна, представляващи различни епохи, още от 4000 г. пр. Хр. до днес. Музеят предлага страхотна смесица от минало и сегашно и представлява основна атракция както за местни, така и за туристи. Посещението на галериите ще ви покаже прехода на страната от каменната епоха към съвременната махаянистка будистка и мултикултурна държава, чието културно наследство е непокътнато. Музеят е проектиран с помощта на познавачи, ученици, учени и туристи, и се стреми да предостави на всеки посетител богато и цветно преживяване.

Манастирът „Гнездото на тигъра“

Този зашеметяващ манастир се намира на 3000 м надморска височина в Хималаите и разположението му е на почти на ръба. Според легендата, Гуру Ринпоче (наричан още „Вторият Буда“) пристига на мястото върху летящ тигър и остава да медитира в продължение на три години, три месеца, три дни и три часа без прекъсване, като успява да подчини всички лоши духове, обитаващи кралството.

Благодарение на необикновената си гама от естествени местообитания, от субтропичните долини до алпийските върхове, Бутан е дом на изключителни диви животни, като азиатския слон, бенгалския тигър, червената панда, хималайската черна мечка, леопарда и сивия вълк.

Посещението на Бутан е като да пропътувате столетия назад във времето - едно преживяване под знака на обгърнатите в мъгла непристъпни планински хребети и на храмовете, издигнати върху тях.